Полупланинският район, в който е разположено благоевградското село Коларово, обуславя особеностите и на неговия климат. Подножието на една от най-известните за страната планини приютява това населено място, а именно – Беласица. Възможно е да срещнем името на подножието и като Подгорие, а допълнително предимство за живеещите тук е близостта с южната ни съседка Гърция. През лятото това е обичана и често избирана дестинация за почивка на морето. Общинският център Петрич се намира само на десет километра спрямо селото, а това е второто по брой на населението село в района. Има още една любопитна подробност, свързана с географията му – че прохода Демир Капия с български превод Железни врата свързва Беласица и Самуилово. Беласица е име още и на футболен отбор, в който се състезава един от най-добрите футболисти на България в лицето на Енгибар Енгибаров. 750 мм е средната годишна сума на валежите от дъжд, повечето от които се изливат през лятото.
Струмешница е ляв приток на река Струма, като именно притокът се явява основен воден басейн за Коларово. Мусовица пък е една от местностите, която има пряка връзка с богатата история на това селище още от епохата на древността. Именно тук през 80-те години в района се прави проучване, крайната цел на която е енолитно селище. В съседна на тази местност се проучва още едно селище, датирано от епохата на античността. В периода между 1570-та и 1665-та година селото на няколко пъти се споменава в регистри на османската империя. 201 християнски и 10 мюсюлмански семейства съжителстват заедно съгласно първите официални данни за населеното място. Петричката каза е административната единица, която в годините на деветнадесети век отговаря за селото по времето, когато населението му е предимно смесено и съставено от българи и мюсюлмани. През 1900-та година е изнесена още една статистическа справка за селото, която принадлежи на един от най-добрите ни учени и изследователи – Васил Кънчов. На него има кръстено училище във Враца. Кънчов съобщава, че в началото на двадесетото столетие 1 100 от жителите са турци и само 230 – българи християни. А четири години по-късно е установено, че тук живеят 205 българи екзархисти.
Шест души от Коларово взимат активно участие в разгара на Първата балканска война, която избухва през 1912-та година. През следващата 1913-та се стига до Втората балканска, като тази война остава в историята с още едно име – Междусъюзническа. Тогава селото е завзето и опожарено от служителите на гръцката армия. Впоследствие от района на Егейска Македония се заселват много бежанци, като потоците започват да се оформят през 1916-та. През същата тази година един друг виден български учен, който се казва Васил Златарски и който е пряк участник в научно – разузнавателната мисия в Македония, посещава селото и оставя кратко описание на заварената от него ситуация. Щабът на действащата армия го придружава по време на обиколката, а според собствените му думи селото е голямо и предимно с турски облик. 200 къщи са на турци, докато точно с половина по-малко – на български семейства. От Село Горни порой са настанени хора в турските къщи, защото френската армия отвлича мъжкото население.
